Почвена био-технология

    Нов процес, наречен почвена био-технология (SBT), разработен в ИИТ, Бомбай, показва огромни подобрения в ефективността на процесите, които позволяват повторна употреба на използваната вода, благодарение на изключително ниски експлоатационни изисквания за енергия от по-малко от 50 джаула за килограм на пречистената вода. Обикновено SBT системите могат да постигнат химическа потребност от кислород (COD) по-малко от 10 мг / л от  въвеждане на COD 400 мг / л отпадна вода. SBT пречиствателните станции показват силно намаляване на ХПК стойностиности и бактериалния брой в резултат на много високата  микробна плътност в медиите. За разлика от конвенционалните пречиствателни станции, SBT станциите произвеждат незначителни количества утайка, изключвайки необходимостта от допълнителни зони за изхвърляне на утайките, които се изискват от други технологии.

    В индийския контекст конвенционалните пречиствателни станции попадат в системна неизправност поради:
            1) високите оперативни разходи,
            2), корозия в оборудването заради метаногенезата и отделяния сероводород,
            3) неъзможността за повторна употреба на пречистените води, поради висока ХПК /COD/ (> 30 мг / л ) и високи фекални колиформи (> 3000 NFU) броя,
            4), липсата на квалифициран персонал 
            5) въпросите, свързани с подмяна на оборудването.

Пример за такива системни проблеми, документиран от Фондация "Sankat Mochan", е неуспешния План за действие в басейна на Ганг, след усилие на индийското правителство през 1986 г. за масово пречистване и подобряване качеството на водата чрез създаване на пречиствателни станции.